Научих се да съм вселена
Научих се да съм вселена
Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна!
Безкрайна и стихийна стигам
на тоз безлюден, странен бряг
и с вечни спомени заливам
пореден изоставен праг.
Това съм - вятърна дъга,
но появя ли се - остава диря,
като солена, пареща сълза,
която спътник не намира.
Не помня дом, ни топлина.
Научих се да съм вселена;
единствената тук звезда
и изворна вода студена!
Защото другите ги няма
да ме оформят, пренареждат;
откриват ме в небето спряна
и погледите празни свеждат...
Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна!
Безкрайна и стихийна стигам
на тоз безлюден, странен бряг
и с вечни спомени заливам
пореден изоставен праг.
Това съм - вятърна дъга,
но появя ли се - остава диря,
като солена, пареща сълза,
която спътник не намира.
Не помня дом, ни топлина.
Научих се да съм вселена;
единствената тук звезда
и изворна вода студена!
Защото другите ги няма
да ме оформят, пренареждат;
откриват ме в небето спряна
и погледите празни свеждат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
