11.01.2009 г., 7:03 ч.

Научих се да съм вселена 

  Поезия » Философска
865 0 9
Научих се да съм вселена

Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна!

Безкрайна и стихийна стигам
на тоз безлюден, странен бряг
и с вечни спомени заливам
пореден изоставен праг.

Това съм - вятърна дъга,
но появя ли се - остава диря,
като солена, пареща сълза,
която спътник не намира.

Не помня дом, ни топлина.
Научих се да съм вселена;
единствената тук звезда
и изворна вода студена!

Защото другите ги няма
да ме оформят, пренареждат;
откриват ме в небето спряна
и погледите празни свеждат...

© Ива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Родена си вселена! Преоткривай се всеки ден и всеки ден, по прекрасна се откривай. Чудесен стих!
  • има напредък при теб
    и се радвам на ... ината ти
    и извличането на полезното от критиката


    Поздрави, Ив!
  • "Защото другите ги няма
    да ме оформят, пренареждат;
    откриват ме в небето спряна
    и погледите празни свеждат..."

    Много ми хареса! Аплодирам те!
    Просто ме стави без думи...
  • Мерси
  • Прекрасен стих!!!Поздрав!!!
  • Хубав стих Иве! Поздравления!
  • Защото говоря за превръщането си в нещо вечно,нещо безкрайно и за начина по който разбирам нещата днес,говоря за философския си поглед върху себе си и света в който живея в момента.Мислиш ли ,че не би трябвало да е философска поезия?Би ли го категоризирал по друг начин?
  • Благодаря ти
    Има я...нея ВИНАГИ я има
  • Стихът ти е много , много хубав, но има и преглътната болка. Дано тя остане в миналото.Прегръдки.
Предложения
: ??:??