17.07.2023 г., 19:24 ч.

Научих си урока 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
708 7 18

В черепа ми се въртят всякакви мисли

за живота ми нелек, но собствен,

за светлина, за надеждата, за добро

и всеки житейски път, научен урок.

 

Душата ми е красива със ярка светлина,

дори да има много болка в сърцето.

Тъга ме обзема, чувствам се безсилна,

но ще разреша всичките проблеми някой ден.

 

В мислите ми нахлува нежна вълна

със топлината на свирещото пиано,

наслаждавам се на приказния залез

и вдигам наздравици за здравето наше.

 

Защото има любов и надежда в нас,

а добрите думи и жестове са ни дар,

те не могат да бъдат преброени,

но са вдъхновение за сбъдната мечта.

 

 

В черепа ми нахлуват разнородени мисли

зареждат ме в изобилие със сили.

Научих си урока, не трябва да се доверявам

внимателно всеки момент да оценявам.

 

Прекрасен е животът, ако кажем истината,

но нямаме отговори на всички въпроси!

Животът е тъжен, ако изчезва любовта

и от край до край около нас е изпълнено с лъжа!

 

Някои хора издумват, че животът е гаден,

други хора мълвят че животът е красив!

Животът е изпълнен с тъга и щастие,

което го прави още по-истински приказен.

 

Животът е гнездо на красиви мигове,

но и дом на най-лошите кошмари.

Близките ти могат да бъдат твойте врагове

внимавай, някой може да ти удари шамари.

 

Живеем във свят преизпълнен с промени,

които водят към предизвикателства,

зареждат ни изпълнени с усмивка,

остават ни само хубави спомени!

 

Автор: Виктория Милчева 

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари »

9 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??