Научих си урока
В черепа ми се въртят всякакви мисли
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина,
дори да има много болка в сърцето.
Тъга ме обзема, чувствам се безсилна,
но ще разреша всичките проблеми някой ден.
В мислите ми нахлува нежна вълна
със топлината на свирещото пиано,
наслаждавам се на приказния залез
и вдигам наздравици за здравето наше.
Защото има любов и надежда в нас,
а добрите думи и жестове са ни дар,
те не могат да бъдат преброени,
но са вдъхновение за сбъдната мечта.
В черепа ми нахлуват разнородени мисли
зареждат ме в изобилие със сили.
Научих си урока, не трябва да се доверявам
внимателно всеки момент да оценявам.
Прекрасен е животът, ако кажем истината,
но нямаме отговори на всички въпроси!
Животът е тъжен, ако изчезва любовта
и от край до край около нас е изпълнено с лъжа!
Някои хора издумват, че животът е гаден,
други хора мълвят че животът е красив!
Животът е изпълнен с тъга и щастие,
което го прави още по-истински приказен.
Животът е гнездо на красиви мигове,
но и дом на най-лошите кошмари.
Близките ти могат да бъдат твойте врагове
внимавай, някой може да ти удари шамари.
Живеем във свят преизпълнен с промени,
които водят към предизвикателства,
зареждат ни изпълнени с усмивка,
остават ни само хубави спомени!
Автор: Виктория Милчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Милчева Всички права запазени
