Наводнени
Преливат ни реките,
прелива ни в душите
и вече диги няма,
не е, не е измама!
От думи – онемяхме,
от песни – оглушахме,
от грижи – опустяхме,
от завист – оглупяхме!
Водата бърза само,
в посоки сто … и прямо
развихря се – разлива,
не ще да си отива.
Земята отвратена,
дори не я поема.
Така е и с душите,
пропити със лъжите
са вече наводнени.
Безжалостно сломени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
