НАВСЯКЪДЕ Е ЕСЕН

Заесеняват дните, окъсяват
и сенките се удължават.
Асмите пожълтяха и осите настървено
надупчват медения кехлибарен сън на гроздето.
От лепкавия гроздов сок
сладни в небцето на небето.
Препридат облаците тънка бяла нишка, по която
ще търсят птиците напролет път
за връщането в родните гнезда.
Мълчи в оранжево гората,
коси оранжеви развяват храстите
и жълти пламъци горят в тревите.
Навред над селото мирише
на чушки печени и патладжани.
От хълма месецът в мен гледа
с оранжеви зеници възхитени –
наглася блендата и той
за есенната светлина,
започнала навред да пали
огньове и пороища от багри.
Навсякъде е вече есен, есен, есен…