4.07.2021 г., 6:16

Навярно дяволът

1.3K 2 7

 

  

       Навярно дяволът

 

Навярно дяволът ме е целунал

и затова не ми върви във любовта.

Дали коварно той  се е преструвал,

или е търсил път към мене на шега.

 

Не знам, но все във дяволи се влюбвам

и дяволското често виждам в моя свят,

и истината трудно преоткривам,

и слънцето дори изчезва, губи цвят.

 

И за това усмихвам ли се нежно,

не ми се доверявай и не си мисли,

защото усвоила съм отлично,

перфектно, точно дяволските хитрини.

 

И може би съвсем не си допускал,

че аз съм умна, силна, често и добра…

Навярно дяволът ме е целунал

и затова не ми върви във любовта.

               Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • di_t (Tаня), много благодаря!
  • Харесва ми
  • генек (Георги Коновски) и RumyanaShtereva (Румяна Щерева), радвам се, че сте усетили по свой начин стихотворението и сърдечно благодаря!
  • Не дяволът те е целунал, това се случва точно с такива " умна, силна, често и добра..." и не често, а винаги добра, но усвоила отлично, перфектно, точно дяволските хитрини! Поздравления
  • Прочетох го отново - забравил бях, че го четох вчера. И - видях друго в него. Някак си смес от тъга и музика, блус на самота и отчаяние. Макар - според мен - при трети прочит /да, трети път го прочетох/ няма такова нещо. Но - усетих...
    .

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...