Отново е есен! Навън захладня!

Момичето в мен романтично въздиша...

Сред листопадни алеи и птичи крила

младостта ми отминала, по петите ми тича.

Вятър се втурна и всичко завихри,

като свободен, самотен ездач...

Разчорли денят ми с палави мисли

и разстла ги в ръцете на изкусен плетач.

Избухна есента ми в чудотворни пожари

напоили с любов всяко живо стъбло.

Навън е есен! Сезонът умело разпалил,

скрити пориви на които падаме в плен.