7.12.2007 г., 9:49

Назаем

727 0 24

Душа назаем ще си взема.

Назаем, защото моята е похабена.

И сърце назаем ще си взема.

Ала разум кой ще ми заеме?!

И нови чувства кой ще ми даде,

защото старите са пагубни за мене.

Кой пътя нов ще ми покаже,

понеже старият на никъде не води.

Кой с нови хора ще ме срещне,

защото старите сами по себе си за старото говорят.

Кой нов свят ще сътвори за мене,

защото старият е вече тесен?

Но щастие ново назаем не искам,

защото не ща да го връщам след време.

И нова любов назаем не искам,

защото старата още обичам,

без оглед на старите рани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Eeeeeeх как ме развълнува!
    БРАВО!
  • Ех, тази любов, тази душа наранена...
    прекрасен стих.С много обич за теб.
  • Някои сменят местоживеене, пътуват да релаксират,
    но ако си носят дребните, мрънкащи душици, не постигат.
    Затова да се замислим, страхотна е творбата ти!!!
    Моите адмирации!!!
  • http://www.data.bg/f.php?fid=6782143
    Поздрави за вълнуващия стих!!!
  • Раните заздравяват,лошите думи не се забравят,а твоите думи са прекрасни.И идеята ти е мъдра.Няма кой да ни помогне,ако ние самите не си помогнем.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...