Dec 7, 2007, 9:49 AM

Назаем

  Poetry
731 0 24

Душа назаем ще си взема.

Назаем, защото моята е похабена.

И сърце назаем ще си взема.

Ала разум кой ще ми заеме?!

И нови чувства кой ще ми даде,

защото старите са пагубни за мене.

Кой пътя нов ще ми покаже,

понеже старият на никъде не води.

Кой с нови хора ще ме срещне,

защото старите сами по себе си за старото говорят.

Кой нов свят ще сътвори за мене,

защото старият е вече тесен?

Но щастие ново назаем не искам,

защото не ща да го връщам след време.

И нова любов назаем не искам,

защото старата още обичам,

без оглед на старите рани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Eeeeeeх как ме развълнува!
    БРАВО!
  • Ех, тази любов, тази душа наранена...
    прекрасен стих.С много обич за теб.
  • Някои сменят местоживеене, пътуват да релаксират,
    но ако си носят дребните, мрънкащи душици, не постигат.
    Затова да се замислим, страхотна е творбата ти!!!
    Моите адмирации!!!
  • http://www.data.bg/f.php?fid=6782143
    Поздрави за вълнуващия стих!!!
  • Раните заздравяват,лошите думи не се забравят,а твоите думи са прекрасни.И идеята ти е мъдра.Няма кой да ни помогне,ако ние самите не си помогнем.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...