Когато ти направи петдесет
на попрището жизнено в средата,
товара носеше като перце
и сламка лека беше ти гредата.

А днес закръгли вече шестдесет.
По-тежко стъпваш някак по земята.
И фирмата изведе на трасе
през кризите със метровлака.

И с ралото на нивата ореш
в семейния ярем врата си впрегнал,
а внучката ти палава, поглеж,
пораснала звездица ненагледна.

Меда и виното в кристал побрал,
на масата искрят и ни подканят
да вдигнем тост за Тодор по бокал
до дъното. И зло под камък!