Не аз,
а една мелодия
облича стиха
с пръстите на надеждата.
Аз просто
тихо отварям вратата ù
и се оглеждам...
Не аз,
а мечтите
рисуват съдбата
по платното на спомена.
Аз просто нежно
галя картината
и се моля...
Не аз,
а страстта
волно лети
с криле от радост.
Аз просто пия
жива вода
и съм младост...
© Веселка Стойнева Всички права запазени