29.03.2007 г., 11:40

Не бе ли любов?

1.4K 0 4
Не, днес това не е любов...
продължавам пътя си нерад.
И като тих, лиричен благослов
не ще потърся щастие назад!

Не се обръщам, знам ще боли,
трябва да забравя минали неща...
И ти продължаваш напред, нали?
Не успях да те направя щастлив баща!

А нашите деца неродени плачат,
че те от нас щяха да бъдат по-добри!
И останала самотна във здрача
осъзнах, че само любовта ще ги роди!

А исках семейство със теб да създам,
вчера рисувах бъдеще щастливо...
И тих, спокоен дом да ти дам,
и един наследник - момченце игриво!

Но, уви, друга съдба ми е отредена,
там кръстосват се кървави шпаги!
И дъщеря в твоят син ще бъде преродена,
нея, обещавам, ще я кръстя - Маги!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса и разчувства, благодаря ти, Златина! Следвай съдбата си и дано тя ти донесе още по-голяма и красива любов
  • "И скришом да поглеждам
    иззад неосъществените мечти…"
    За съжаление повечето от мечтите ни остават несоъществени :'(
    Поздравления за хубавите стихове!!!
  • Послание,което едва ли ще достигне до своят получател...но понякога е по-добре чувствата да останат пленници на един стих!
  • Красиво,тъжно..послание.Нали!?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...