Не бе ли любов?
Не, днес това не е любов...
продължавам пътя си нерад.
И като тих, лиричен благослов
не ще потърся щастие назад!
Не се обръщам, знам ще боли,
трябва да забравя минали неща...
И ти продължаваш напред, нали?
Не успях да те направя щастлив баща!
А нашите деца неродени плачат,
че те от нас щяха да бъдат по-добри!
И останала самотна във здрача
осъзнах, че само любовта ще ги роди!
А исках семейство със теб да създам,
вчера рисувах бъдеще щастливо...
И тих, спокоен дом да ти дам,
и един наследник - момченце игриво!
Но, уви, друга съдба ми е отредена,
там кръстосват се кървави шпаги!
И дъщеря в твоят син ще бъде преродена,
нея, обещавам, ще я кръстя - Маги!
продължавам пътя си нерад.
И като тих, лиричен благослов
не ще потърся щастие назад!
Не се обръщам, знам ще боли,
трябва да забравя минали неща...
И ти продължаваш напред, нали?
Не успях да те направя щастлив баща!
А нашите деца неродени плачат,
че те от нас щяха да бъдат по-добри!
И останала самотна във здрача
осъзнах, че само любовта ще ги роди!
А исках семейство със теб да създам,
вчера рисувах бъдеще щастливо...
И тих, спокоен дом да ти дам,
и един наследник - момченце игриво!
Но, уви, друга съдба ми е отредена,
там кръстосват се кървави шпаги!
И дъщеря в твоят син ще бъде преродена,
нея, обещавам, ще я кръстя - Маги!
© Златина Петрова All rights reserved.
