Не лекувам. Няма да разтворя небето,
невиждано чудо за да ти дам.
През мен гледаш и пропускаш сърцето,
а в него отражения твои няма.
Не се рея. И мир безконечен не нося.
Не чакай изгреви от мен.
И ставаш все по-малък, искри като просиш.
Няма шанс за ден, в тишина сътворен.
Не съм твоя. В измерения изкривени,
взел си за секунди половината ми сянка.
Непосилни за теб са планините ми заскрежени.
За мен не знаеш нищо. Не бях с теб дори за малко... ...