10.09.2006 г., 23:37

Не чакай мене...

1.4K 0 13

***

 

Не чакай мене – неочакваната,

че аз съм като влак без гара –

неискана и непотърсена

далече някъде изгарям.

 

Не викай мене – неповиканата,

за викове съм глуха днес.

Не чува никой мойто викане

във тоя глух, забравен лес.

 

Не ме сънувай – несънувана съм.

Знам – лик красив ще ми изваеш.

Ала наяве и сред други

лицето ми не ще познаеш.

      
                                           7.02. 2003 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...