***
Не чакай мене – неочакваната,
че аз съм като влак без гара –
неискана и непотърсена
далече някъде изгарям.
Не викай мене – неповиканата,
за викове съм глуха днес.
Не чува никой мойто викане
във тоя глух, забравен лес.
Не ме сънувай – несънувана съм.
Знам – лик красив ще ми изваеш.
Ала наяве и сред други
лицето ми не ще познаеш.
7.02. 2003 г.
© Василена All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
