***
Не чакай мене – неочакваната,
че аз съм като влак без гара –
неискана и непотърсена
далече някъде изгарям.
Не викай мене – неповиканата,
за викове съм глуха днес.
Не чува никой мойто викане
във тоя глух, забравен лес.
Не ме сънувай – несънувана съм.
Знам – лик красив ще ми изваеш.
Ала наяве и сред други
лицето ми не ще познаеш.
7.02. 2003 г.
© Василена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
