***
Не чакай мене – неочакваната,
че аз съм като влак без гара –
неискана и непотърсена
далече някъде изгарям.
Не викай мене – неповиканата,
за викове съм глуха днес.
Не чува никой мойто викане
във тоя глух, забравен лес.
Не ме сънувай – несънувана съм.
Знам – лик красив ще ми изваеш.
Ала наяве и сред други
лицето ми не ще познаеш.
7.02. 2003 г.
© Василена All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
