Не чакам твоя съд, любов!
Не чакам твоя съд, любов!
Да бъда грешник отреди ми,
но имам теб и мил покров.
Защо избра мен, разкажи ми?
Обичам те подобно луд,
отпил от твоите вълшебства.
Ти с мен си – никога със друг,
възпяна в стихове и песни.
Любов, прокажен съм от теб,
разкъсван от горещи страсти!
Родих се, за да съм поет,
получих в дар – живот и щастие!
Любов, аз влюбен съм във теб:
признавам го, защото зная,
че няма по-свещен обет -
да бъда с теб дори след края
на праведната си съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
