Не чупи светлината!...
Не обличай ме с думи и с миражи недей ме заменя.
Виж ме колко съм земна. Като стръкче трева под небето.
Не търси по косите ми от онези звезди в Андромеда,
нито слънчеви залези, ни луни. Те са там - зад пердето.
Не търси и магия! Боговете не са ми роднини,
нито горските феи, нито речните нимфи и духове.
Не, не съм на дъгата сестра. Но цветът ми е синият.
Не летя и със птици и не тичам наравно с кошутите.
Нито вятъра гоня, нито морски вълни укротявам,
не говоря с пчелите, но цветята почти ги разбирам...
... Всеки ден лабиринт е, всеки час е сърдит Минотавър
и не съм Ариадна, но чрез тях и до днес се намирам.
А леглото ми (нашето) не е твоето морско пристанище.
Не обръщай света ми (той не е огледало) към себе си.
Не очаквай от думи да заселя очите си с празници
нито днес, нито утре, нито в някой от другите делници.
И недей ме подменя с някакви твои измислици.
Не рисувай маршрути, в моя свят няма пътища прави -
имам всички посоки - на слънцето, вятъра, птиците.
Ако искаш тръгни с мен, ако - не, по-добре да забравим...
Да забравим дори (имам дръзки очи), че съм твоя.
Самотата... Не ми е проблем. Аз съм... цяла планета...
Намери си убежище, (не чупи светлината, за Бога!)
ако толкова силно... ако толкова силно ти светя!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
