Не е поетично
Най-неразумната сила,
която ме хвърли в ръцете ти,
накара ме да ослепея
и безбожно да се разголя...
***
Сърцето ми е циганско.
С усмивка по детски наивна съм.
Обичам те истински,
нищо че често очите ми тъжни са.
***
Същата онази сила
ме накара да се боря и руша
мойте страхове и твоите стени.
Юнак без рани няма!
***
Когато ти кажа колко си хубав,
казвам ти Муза, казвам ти Смисъл.
Казвам ти "Да, по тебе съм луда"
и луд по мен да си искам...
***
Големите думи излишни са,
моите думи са времето.
Всичко, което мълча, е надеждата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
