18.02.2011 г., 16:02 ч.

Не е поетично 

  Поезия
785 0 2

Най-неразумната сила,

която ме хвърли в ръцете ти,

накара ме да ослепея

и безбожно да се разголя...

***

Сърцето ми е циганско.

С усмивка по детски наивна съм.

Обичам те истински,

нищо че често очите ми тъжни са.

***

Същата онази сила

ме накара да се боря и руша

мойте страхове и твоите стени.

Юнак без рани няма!

***

Когато ти кажа колко си хубав,

казвам ти Муза, казвам ти Смисъл.

Казвам ти "Да, по тебе съм луда"

и луд по мен да си искам...

***

Големите думи излишни са,

моите думи са времето.

Всичко, което мълча, е надеждата.

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??