17.10.2007 г., 15:54  

Не е това, което изглежда:)

1.6K 1 24

*Да са чите фниматилно и с чуфство, а по възможност и на Сивирняшки диалект:)              

 

Седнала е баба Въ̀рба,

нищо, че е малко щърба,  

как парици да изкара,
да помисли, че е стара.

Сложи двойни очила,
вестник мазен разгърнá,
и в обявите зачете,
работа ú трябва вече.

Някак си откри една,
бързо номера набра,
а от там гласец най-меден
рече: - Идвай, ще те вземем!

Скочи баба с очилата,
даже скъса си полата
и към мястото забърза,
май късмета днес ú върза.

 

Старо тяло пораздруса

хвана бързо автобуса,
и със вестника в ръка
на адрес се озова.

 

Там почака, що почака,
зъби скърца, кокал трака,

с разтреперана душа,
вмъкна се в една врата.

Гледа баба и не вярва,
във корема ú припарва,
седнали до телефона пъшкат,
още малко ш'съ натръшкат,

млади, стари охкат в хор,
сякаш им е ‘ного зор.
Поогледа се, озърна,
но назаде се не върна.

Баба взе да прималява,
но на младост се не дава.
Телефона бързо  грабна,
заговори сякаш жадна.

 

За девойка се представи,
с най-разкрепостени нрави,
с руси къдрави коси,
подаряваща мечти.

 

Щом се стигна до развръзка,
почна бабата да съска,

стана малък инцидент

в най-върховния момент.

                           

В миг ченето ú изпадна,

нечий друг мерак поспадна,

за сърце се баба хвана,

въздух грам не ú остана.

 

Тъй завихри олелия,

вдигна страшна тупурдия,

доктор бързо дотърча,

баба Върба разкопча.

 

Но дали е баба дърта?

Нещо скокна ú под пъпа.

На доктора ръка пуснá,

болката забрави на мига. 

 

Всички в чудо се видяха

и пред баба онемяха,

хванаха се за главата,

па показаха и те вратата.

 

Тъй приключи баба Въ̀рба,

вече повечко и… щърба

първият работен ден,

с доктор още млад, зелен.

 

Тук поуката е ясна,

бабата е още страстна,

Не това е, което изглежда

в животът всичко... някак се подрежда. 

 

*Редакция 2013г. С цел по-лесно четене на текста бе премахната диалектната форма, с която бе публикуван преди това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "(...)а от там гласьец най-медин
    казва: - Идвай, щъ тъ земим!...

    ...Пуугледа съ, узърна,
    но назади съ ни върна.

    ...стана малък инцидьент
    в най-върховния момьент.

    В миг чиньето И изпадна
    нечий друг мирак поспадна(...)
    ---
    Благодаря за настроението! Много се смях Поздравления за хумористичния усет!











  • Развесели ме !
    Поздарав !
  • Е, на това му викам страстна баба, браво!!!
  • Баба Върба ни мичтай за слава,
    тъй чи рядко ш'съ явява,
    ама вий ни я забравяйти,
    нитърпениито укротявайти!
  • Върбо, шъ тъ питъм нещу,
    мъ не идно, ми две нища.
    Мъ ши ми утгувяряш вещу
    щоту аз лъжи вубще нищъ.
    Куга точну си съ рудилъ
    (май чи набурки сми двети)
    и фъф куя болницъ си билъ,
    (ти ли беши в къбинет дивети)?
    Нескъ при дофтуръ дукъту бях
    нъ итаж първи, ф осми къбинет
    тъ ут съседния съ чувъши смях
    значи ти си билъ. Де тоз късмет.

    А дубре си душла в клубъ Върбо.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...