4.12.2006 г., 21:32

Не Им Давай Глас (За обществото)

700 0 2
Не Им Давай Глас (За обществото)

По някаква странна ирония
Всички те обграждат в кръг,
Когато в песента ти няма хармония,
Когато в нещо си пръв.
По необясними житейски причини,
Хората се озлобяват веднага.
Гонят те, сякаш са винаги прави,
Своето мнение налагат.

Висши моди
И религии,
Ти си старомоден,
Четеш тъпи книги,
Слушаш стари песни,
Нямаш хумор
За интриги лесни.
Дали те гонят, защото бягаш?
Дали се радват, когато падаш/
Аз
Не ви давам глас.
Това е силна власт.
Не сме "ние", а само "Аз".

По някакви странни въжделения,
Хората срещу теб се надигат
И правят сложни умозаключения,
Стига своята цел да постигат.
Светът откак се помни го знае,
Че хората ги глупостта събира,
Но живота не се е окопал
Около жени, коли и чаша бира.

Нови клюки,
Стари драми,
Всички спят с
Богати дами,
Конфликти лични,
За пари пропадаш.
Гонят ли те или сам си бягаш?
Аз
Не ви давам глас.
Това е силна власт.
Не сме "ние", а само "Аз".

Всички са срещу теб в мига,в които ги победиш.
Всички глас силно надигат, чакайките да сгрешиш,
Но всички не са тези които имат право да решават.
Всички обвиняват, но имат свои грехове.
Всички имат философия, но не пишат стихове
И всички от големия сложен Живот разбират.

Аз
Не ви давам глас.
Това е силна власт.
Не сме "ние", а само "Аз".
Със страст
Съм отделен от вас.
Не сме "ние", а само "Аз".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...