Не искам да се налага да обяснявам
кой съм, къде съм, какво представлявам.
Да имам, да бъда, да не съжалявам,
че оставам, заслужавам по-добре, предполагам.
Наистина, искам да мисля, за всички ви,
като за семейство, общество и природа,
да давам, да имам, да взимам, да мисля,
да съм творец, доколкото само аз мога.
И всъщност прегръдките, скрити, забулени,
не остават загадка, защо са тук турени,
а светът не се върти, доколкото искаме,
затова и се стремим да споделяме мислите...
© Христо Андонов Всички права запазени