6.08.2008 г., 9:44

Не искам

1K 0 4

Не, не искам да пораствам -
още вярвам в приказни герои...
И не искам аз да разрушавам
крехкостта на своите устои.

 

Не, не искам да узнавам,
че любов не съществува...
Нито, че животът тежък е
и всеки се преструва.

 

Не, не искам себе си да губя
сред фалш и отчаяние.
И душата ми да страда
след измамните признания.

 

Не, не искам маската да слагам
и да ставам аз лъжлива...
Искам още да живея
в детската илюзия красива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...