Не искам...
Не искам да те губя, остани.
Нали все още тъмно е навън?!
А и мечтата ми - така ли ще се изроди
във спомен, във една несбъднатост?
Не искам да си тръгваш.
Ще викам тихо, ще крещя - на ум...
По тебе. Името ти ще извиквам всеки път,
когато... дори със вързани очи.
Не. Дали съм сбъркала?!
Не съм.
Единственото в моя летаргичен сън,
красиво случване, уви, си ти.
Прехвърлям мислено живота си, горчи.
Не ми се мисли.
А и всяка нова крачка е надежда...
затуй те моля - още малко остани.
За всичко друго лек ще се намери...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
