Не искам да разбираш, че съм ничия...
... И сама заспивам всяка нощ,
сънувам неизказано "Обичам те",
прободено до кръв със нож...
Не искам да ме виждаш разсъблечена,
ще намериш белезите чужди...
... и да търсиш мисъл неизречена,
скрила съм я някъде сред други...
Не искам и да казваш "Липсваш ми",
липсва нещо, дето съществува...
И да викаш на душата ми по име,
тя отдавна никого не чува!...
© Десислава Танева Всички права запазени