В тази зима студена, самотна,
като пътник, замръкнал на пътя
без подслон и уют, есента си замина.
Аз сънувам и сещам пролет красива...
Кацат снежинки,
по стъклата на моята стая,
като бисери нежни и чисти
разцъфтели във бяла омая...
Затварям очи...там зад клепачите
е пролет разцъфнала, истинска,
чака вятърът тих да повее и отвее
във всички посоки, бели листенца ...