5.11.2006 г., 22:35 ч.

Не искам да отворя очите си 

  Поезия
624 0 9


В тази зима студена, самотна,
като пътник, замръкнал на пътя
без подслон и уют, есента си замина.
Аз сънувам и сещам пролет красива...
Кацат снежинки, 
по стъклата на моята стая,
като бисери нежни и чисти
разцъфтели във бяла омая...
Затварям очи...там зад клепачите
е пролет разцъфнала, истинска,
чака вятърът тих да повее и отвее
във всички посоки,  бели листенца
от обич седефено нежни
и ласки, докосващи облаци...
цялата обич събрана в сърцето ми,
в очите рисува най-чудната пролет!
Навън се е смрачило отдавна,
студено, самотно небето тъгува.
А зад клепачите, пролет разцъфна...
нежна,  красива, щастлива танцува...
Не искам да отворя очите си...вън е зима.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??