Не искам да отворя очите си
В тази зима студена, самотна,
като пътник, замръкнал на пътя
без подслон и уют, есента си замина.
Аз сънувам и сещам пролет красива...
Кацат снежинки,
по стъклата на моята стая,
като бисери нежни и чисти
разцъфтели във бяла омая...
Затварям очи...там зад клепачите
е пролет разцъфнала, истинска,
чака вятърът тих да повее и отвее
във всички посоки, бели листенца
от обич седефено нежни
и ласки, докосващи облаци...
цялата обич събрана в сърцето ми,
в очите рисува най-чудната пролет!
Навън се е смрачило отдавна,
студено, самотно небето тъгува.
А зад клепачите, пролет разцъфна...
нежна, красива, щастлива танцува...
Не искам да отворя очите си...вън е зима.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
