Не искам да порасна
Брей, дъждовно е навън
и големите се мръщят.
Все избива ги на сън
и се крият в свойте къщи...
А на мене ми се скача
в локвите така прекрасни,
като малко, сладко жабче,
и не искам да порасна!
За какво ми е, когато
щом вали ще съм сърдит,
на локвите ще викам блато,
ще търся все капана скрит?...
Добре ми е да съм дете,
безгрижно, с вятъра другарче!
Желая да съм все момче,
а не поредното сърдито старче!
А ти как мислиш, прав ли съм?
Кое е по-добре от двете?
Я помисли, а аз излизам там, навън,
при локвите, в които Слънце свети...
15.10.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
