Не искам да си тръгвам
Долавяш ли ехо от стъпки?
Дочуваш ли моето обичам те?
Не искам, но ме чакат пътеки,
и тръгвам... там, към мечтите.
Долавяш ли, вятърът ти навява
от моите сънища скришни...
измислена любов, но истинска,
пресякла твоите пътища?
Не ме оставяй и аз да си замина.
Не искам да съм спомен,
очите ми се пръскат на парченца
светлина, достигнала до теб,
преминала пустини огнени.
Ръцете ми от студ премръзват,
към теб протягат се и зъзнат,
а устните ми жадни целуват
пясъчните бури, от които съхнат.
Долавяш ли моето обичам,
дочуваш ли моето сбогoм...
не искам, но си тръгвам...
и оставам спомен... а не искам...
Дочуваш ли моето обичам те?
Не искам, но ме чакат пътеки,
и тръгвам... там, към мечтите.
Долавяш ли, вятърът ти навява
от моите сънища скришни...
измислена любов, но истинска,
пресякла твоите пътища?
Не ме оставяй и аз да си замина.
Не искам да съм спомен,
очите ми се пръскат на парченца
светлина, достигнала до теб,
преминала пустини огнени.
Ръцете ми от студ премръзват,
към теб протягат се и зъзнат,
а устните ми жадни целуват
пясъчните бури, от които съхнат.
Долавяш ли моето обичам,
дочуваш ли моето сбогoм...
не искам, но си тръгвам...
и оставам спомен... а не искам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
