Не искам таз любов!
Сега, когато ще се срещнем,
когато не ще има граница,
когато можем устните си да докоснем...
аз чуствам се нещастница!
Сега, когато почва нашето начало,
не мога да съм с тебе, мили!
Сега ще свърши,
защото вече са умрели
и надеждата, и последните ми сили!
Сега разбирам, чак сега...
и вече зная,
уби по малко в мене любовта,
и нека днес да сложим края!
Един за друг не сме родени,
макар че силно вярвах във това,
но вече зная, че не е така...
за нея ти живееш и сега!
Дори в очите да ме лъжеш,
не бих повярвала отново,
че за нея пак не тръпнеш
и сърцето с ревност пълно е, като с отрова!
Не искам нищо повече от теб,
освен да ме оставиш,
просто забрави за мен!
Не искам повече сърцето ми да тровиш!
когато не ще има граница,
когато можем устните си да докоснем...
аз чуствам се нещастница!
Сега, когато почва нашето начало,
не мога да съм с тебе, мили!
Сега ще свърши,
защото вече са умрели
и надеждата, и последните ми сили!
Сега разбирам, чак сега...
и вече зная,
уби по малко в мене любовта,
и нека днес да сложим края!
Един за друг не сме родени,
макар че силно вярвах във това,
но вече зная, че не е така...
за нея ти живееш и сега!
Дори в очите да ме лъжеш,
не бих повярвала отново,
че за нея пак не тръпнеш
и сърцето с ревност пълно е, като с отрова!
Не искам нищо повече от теб,
освен да ме оставиш,
просто забрави за мен!
Не искам повече сърцето ми да тровиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
