11.02.2008 г., 23:14

Не изчезвай

988 0 0

Вали. Не спира никога.

Докато прозорецът отворен все ме стряска.

Лъч надежда. Между капки, че те има.

И истина като дъга, че си бил отдавна.

 

Най ме е страх като се явиш.

Сигурна съм - винаги изчезваш.

И от твойто няма-имане боли.

А надеждата топи човека.

 

Недей да идваш! По- добре е да те няма.

Че изчезнеш ли, дъждът се спира.

Оставяш ме дори без локва,

осъзнала, че дори да се удавя няма смисъл...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...