Не те обичам

Никак даже

Не те обичам.

И не ми липсва смеха ти.

Никак.

Нито пък тихите утрини, и кафето.

И краката ти на парапета.

Като черна котка си в живота ми.

И един ден ми мина пътя.

А аз не харесвам черни котки.

И суеверия.

Но скръствам пръсти.

За всеки случай.

И няма друго какво да кажа освен едното повторение

При това с усмивка.

Не те обичам.

Но ти го знаеш

Знаеш си че

Никак даже

Не те обичам.

И девет пъти да молиш

И девет пъти да настояваш

На десетия ще ти отговоря.

Че кога ли

Съм те обичал

Не помня вече момента

От който започна всичко

Така съм устроен навярно

Та нали аз

Не те обичам

Постоянното отрицание е явен признак за нещо

Без име и диагноза.

Може би някаква болест си имам

Защото

Без да искам все за тебе си мисля

Не знам какво е

Не знам защо все на мене се случва

Не знам защо

Но знам

Не - направо съм сигурен

Че никак даже

Не те обичам