НЕ МЕ ИСКАЙ...
/На Слави - с обич/
Не ме искай, стара Вещице...
Тази среща – вече съм сънувал.
Изстрадах всичките ти истини...
От теб да се страхувам...
ми е минало.
Видях ти, побелелите коси.
И погледът видях...
понякога -
ме буди...
Не ме посрещай...
Този път решил съм
да не идвам.
Не съм дочакал още изгрева,
който ми е писан
там на камъка...
Ти не знаеш, но
сам съм издълбавал думите.
Изстрадвал съм ги... За да са
красиви...
Всяка поотделно съм обичал,
когато гладните ги
храчеха... И плюеха.
Ех, вълчо време
и нравите му - вълчи.
Върви си, стара Вещице!
И ми прости, че искам
да не тръгвам...
Не съм дочакал и дъжда -
Под дъгата му да мина –
след толкова,
жаравено и тежко лято...
Разбрах, че нужен съм на
някого.
Той ме иска
още тука.
Ти почакай!
Ще се видим пак...
Не сега, а някога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
