Не ме измисли
Не ме измисли, принце, и остави
най-чудната ми песен неизпята.
Задъхана във пролетни треви,
простена... от очакване заглъхна.
Ухаеха на обич две очи
и длани шепнеха ти тайни,
зората с влюбени вълни
те водеше към устните ми жадни.
Хартия бяла - тънка тишина,
рисуваше ти път към мене.
От обич сляпа, моята врата
остана си разтворена да чака.
Крилете ми - мечтан копнеж,
с небето синьо се разливат,
в дъждовни думи, капещ зов
и пак след облаците тичат.
Не са ми нужни балните пантофки.
Скрипти каляската без твоя зов...
Душата ми в небе от обич скита
с нозете на неслучена любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
