Не ме мисли

По посоката на Гълфстрийм са вечерите,

тези вечни вечери, в които се гушат синигери,

а песента им спотаена и помирена светлее.

С теб се разхождаме в мечтаното лято,

и ме спохожда в сънищата ми свежо и ведро.

Ту е сън, ту бряг, ту спокойно отдаване,

без тревоги и смут, без пропадане.

Лято с дъх на магнолии, фрезии, калии,

печени франзели в обятията на ежедневието.

Докато изпитвам щастието тук до теб,

знам, че завися единствено от желанията ти...