Не ме питай...

Коментари

• 

  SHMILY (ЖаЖда)

  Ръцете ми - от Огън Небе
  Прегръщат скучно празните джобове
  И свиват Пръсти, за да не заплачат. ..
  

  2024-02-05T10:26:33+02:00
• 

  Aneta_kz (Анета)

  ...?
  И тук...

  2008-09-05T18:54:40+03:00
• 

  изречена (Мая Попова)

  - Всичко започва от някъде - рече Лилавия бард когато се качи на малката сцена в малката дасна стойчка, а подбраната публика затаи дъх
  
  Не ме питай
  защо съм заковала отрязаните си ръце
  на твоята врата..
  и защо всеки ден
  бъркам в себе си
  и търся сърце
  Отдавна знам, че не живее там..
  Но ако все пак го намериш...
  ... докато спиш...
  под своята възглавница,
  кажи Му, че ме няма.
  
  Малкото произведение бе посрещнато с уважително мълчание, като повечето от останалите бардове го възприеха като метафора, но Албус знаеше за какво става дума. Знаеше го още от първата дума излязла от устата на Лилавия, знаше го още от първия поглед отправен към него. Докато другите се възхищавата и мълчаха отдавайки цялото си уважение към автора в душата на младия Пуносец се разгаряше пожар - отрязани ръце заковани на вратата, това бе знака на Хинатата, това беше нейн запазен знак, а мълвата твърдеше, че Хавиер дела Куриня Мелвекио намерил сърцето на любимата си наложница именно под възглавницата си. А тя, тя бе сестра на Албус...
  
  http://mirion.frbb.net/forum-f4/topic-t83.htm
  

  2008-08-29T10:36:51+03:00
• 

  Apaika (Арлина)

  Рени бе..хаха...станахме като в приказката за златната гъска...май беше
  А стихът е мнооого мой

  2008-02-23T13:10:55+02:00
• 

  Apaika (Арлина)

  как си знам след кой да вървя...
  ananke...10х!идеален гид си

  2008-02-23T13:05:16+02:00