12.09.2007 г., 19:47 ч.

НЕ МЕ ПОМНЕТЕ 

  Поезия
1289 1 18
Не ме помнете! Син съм, на жена,
която чупи пръсти от проблеми
и мъж обикновен ми е баща.
С какво да ме запомните пък мене?

Живея скромно. Пиша стих след стих.
Душата си по листите рисувам...
Понякога съм шумен, друг път тих
и с птиците обичам да танцувам...

Когато мен смъртта ме отведе,
в прегръдка щом земята ме притисне,
пръстта ще бъде моето небе...
Сега лъжа ли съм или съм истина?

Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо.









© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вальо, аз съм с тебе! Но няма да те послушам и ще те помня с този прекрасен стих! Аплодисменти!!
  • Прекрасно е! Достави ми истинско удоволствие!
  • Вальо, Вальоооооооо...!!!
  • Непростимо би било да те забрави човек, Вальо! Толкова си многолик, че просто няма как да бъдеш обикновен! Аплодисменти за прекрасния стих!!!
  • Страхотен човек и невероятен поет.
    Аз съм до теб!
  • страхотен си !1
  • Чете се на един дъх!
  • "Понякога съм шумен, друг път тих
    и с птиците обичам да танцувам..."
    Многолика е душата на поета!
    Поздравления Вал!
  • Страхотен финал!
    Браво!
  • Много хубав стих, Вале!!!
    Браво!
  • "Години тази болка чаках аз
    с душата си щастлива и наивна.
    Дойде тя като син, вечерен час
    и ми обви сърцето като гривна."
    --------------------------------
    Този стих беше първото нещо, което изникна в съзнанието ми, когато прочетох "НЕ МЕ ПОМНЕТЕ".
    Знаеш ли, обичам да те чета. Ти си невероятен лирик!
    Поздрави!
  • Теб те харесвам много и чета всеки твой стих , но позволи ми да целуна майка ти , " която чупи пръсти от проблеми", защото с този стих ти боготвориш и нея. Истински прекрасен е стихът ти.
  • Не ме помнете, а бъдете с мен,
    докато още дишам и ме има.
    Дори да съм съвсем обикновен,
    аз мога да обичам непростимо.

    Мълчи ми се пред твоите стихове!
    Те казват повече, отколкото думите могат!
  • Защо пък да не те помним, бе, Вальо? Аз ще те запомня с "парченцата" на Висоцки, ако позволиш...
  • Прелест!!!
  • БРАВО!!!
  • Аплодисменти за чувството, което внушаваш!
  • Възхитена съм!
    Сърдечен поздрав, Вальо! Усмивки!
Предложения
: ??:??