Не ме променяй
да не обичам нивга повече след теб...
Не ме откъсвай нощем от покоя,
дари ми обич, не безсъние и гнет!
Не ме преследвай със болезнен трепет
и не притискай в каменни стени
и в илюзорни обрачи железни
не стягай моите криле, а ги спаси!
Не се отнасяй с мен като с робиня,
аз искам да летя на свобода,
не ще си тръгна с идващата зима,
а тихичко до теб ще се стая...
И мога безнадеждно да обичам,
но само онзи, който ми прости,
че в щастието си понякога прелитам
над светлия простор и висини...
Не ме погубвай, толкова е рано
да скършиш с ревност мойта свобода,
любов не е да притежаваш,
а да дариш на някого света!
Не ме затваряй в мислени затвори,
защото знай, че бързо ще отлитна
с криле свободни в бъдещи простори,
не ме променяй и ще те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
