28 авг. 2007 г., 23:51

Не ме променяй

1.1K 0 12
Не ме заклевай да съм вечно твоя,
да не обичам нивга повече след теб...
Не ме откъсвай нощем от покоя,
дари ми обич, не безсъние и гнет!

Не ме преследвай със болезнен трепет
и не притискай в каменни стени
и в илюзорни обрачи железни
не стягай моите криле, а ги спаси!

Не се отнасяй с мен като с робиня,
аз искам да летя на свобода,
не ще си тръгна с идващата зима,
а тихичко до теб ще се стая...

И мога безнадеждно да обичам,
но само онзи, който ми прости,
че в щастието си понякога прелитам
над светлия простор и висини...

Не ме погубвай, толкова е рано
да скършиш с ревност мойта свобода,
любов не е да притежаваш,
а да дариш на някого света!

Не ме затваряй в мислени затвори,
защото знай, че бързо ще отлитна
с криле свободни в бъдещи простори,
не ме променяй и ще те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво и от мен! Прекрасен стих!
  • Благодаря на всички ви за милите думи и за времето, което сте отделили да напишете комементари!
  • Мисля, че когато обичаш някого трябва поне мъничко да се промениш, заради него. Но и той, ако те обича не трябва да те задушава... Актуална тема, поднесена много хубаво... Поздравления!
  • СТРАХОТНО Е!!!!!!!МН МН МН МЕ УДИВИ СТИХА ТИ!!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Любов не е да притежаваш,
    а да дариш на някого света!"
    Прекрасно! Не мога да намеря толкова силни думи, за да кажа колко ми хареса!...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...