Не ме спираш вече...
Не ме спираш вече...
Трудно ли е да не бъдеш себе си?!
Кой те кара да мислиш, че е лесно
аз да съм себе си...?!
Защо си мислиш, че имаш правото
да нараняваш...?!
Защо си свикнал да гледаш другите,
а не себе си...?
Защо, когато от нещо те боли искаш
да осъдиш другия...?!
И яда и болката в себе си да изкараш
разплаквайки някого...?!
Защо вярваш, че щом някой мечтите
си не сбъдва, другите не могат...
Знаеш ли, че радвайки се на чуждото
нещастие, губиш своето щастие...?!
Защо не ми позволяваш да се доближа...?
Така само ме отдалечаваш...
вкарвайки ме в тази стая без смях и сълзи,
от която искам да си тръгна...
Преди бе само място без ъгълче светлина,
а сега е дом на огледала..., в който
виждам всичко, което блести в теб и мен...,
че не можеш да ме спреш да "съм"...
Че не можеш да ме спреш да вървя,
да мечтая, да живея..., че живота си струва
и слънцето е огряло и двамата...
В един свят, който ни отнема и дарява
чувството за труд и удовлетворение...
но и в който оставил ни е сега любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
