aap (Ангел)
23 1.1K

11.04.2019 г., 0:44

Не ме съдете

Поезия

530 1 7

Не ме съдете че обичам...

не ме корете за това!

Такъв съм... създаден по

Божията воля,да съм самотник

но сред вас.

Не ме съдете, моля ви сърдечно,

повярвайте ми, грешник съм за вас.

Макар самотен, аз много ви обичам.

И пиша стихове за нас.

Не се поддавайте на славата фалшива

не се отрупвайте със Божи гняв...

Обичайте се и множете ...

това е отреденото за нас.

Не ме съдете че обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря Миме,радвам се че сподели!Весела събота и неделя!😀👋

2019-04-13T08:44:54+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Поздравления !Това стихотворение е както казват - Право в целта.

2019-04-13T00:46:02+03:00
aap (Ангел)

Едно огромно Благодаря Силве за разбирането ,за коментирането и за любими!Силно ме трогна!До нови мила...БЛАГОДАРЯ!
Гавраиле ,Приятелю...радвам се че имам ,Приятел като теб!За Приятелската подкрепа и разбирането!До нови!

2019-04-12T21:00:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Най-жестоките съдници сме си ние самите. А когато спрем да се съдим, ще спрат и другите. Харесах, Аче. Благодаря.

2019-04-12T18:56:46+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Да можеш да обичаш е дарование,Приятелю!Хубава вечер!

2019-04-11T21:50:13+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0