Не ме съди
Не ме съди
Не ме съди, че съдбата ме дари
с нежни чувства в есента ми.
Не гледай издълбаните бразди в лицето.
Гали душата ми в дошлата есен.
Гали ме с препълнени от обич очи.
Мен още ме изгаря отминалото лято.
Времето така е пожелало
да прати сребро в моите коси.
Сърцето ми остава в ранна пролет,
целувай с устни моите дни
и аз ще разцъфна като цвете.
Нека дъжд и огън да ме докосват.
Да събуждат детето в мене,
а ти с поглед невинен ме нарисувай
и огньове силни подклади.
Не питай! Не искам да знаеш!...
Как се чувствам и колко ме боли!
В стихове ще напиша и оставя
децата ми да знаят за есенната ми любов,
за нейната радост и трепет,
за обичта, която превръща ме в пепел,
за парещия дим в душата.
Да, аз моля все още не ме съди!.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
