yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
5.09.2015 г., 20:07 ч.

Не ме съди 

  Поезия » Любовна
543 0 4

                                                              Не ме съди

 

 

Не ме съди, че съдбата ме дари

с нежни чувства в есента ми.

Не гледай издълбаните бразди в лицето.

Гали душата ми в дошлата есен.

Гали ме с препълнени от обич очи.

Мен още ме изгаря отминалото лято.

Времето така е пожелало

да прати сребро в моите коси.

Сърцето ми остава в ранна пролет,

целувай с устни моите дни

и аз ще разцъфна като цвете.

Нека дъжд и огън да ме докосват.

Да събуждат детето в мене,

 а ти с поглед невинен ме нарисувай

и огньове силни подклади.

Не питай! Не искам да знаеш!...

Как се чувствам и колко ме боли!

В стихове ще напиша и оставя

децата ми да знаят за есенната ми любов,

за нейната радост и трепет,

за обичта, която превръща ме в пепел,

за парещия дим в душата.

Да, аз моля все още не ме съди!.....

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??