Не ме затваряй ти във клетка...
защото аз роден съм да летя,
пък днес не е Разпети петък...
да ми забиваш кръста на гърба.
Не слагай сол във стари рани...
понеже може още да боли,
имам вярата във теб голяма...
а в сърцето си любовните стрели.
Не ме заключвай в тъмна стая...
жестоки пътища ще ни делят,
че обичам да хвърча в безкрая...
теб винаги да срещам във денят.
И ето - давам ти безценна клетва...
в душата си съм истински добър,
не ме затваряй сам във клетка...
ти иначе обричаш ме на смърт!