Не ме затваряй в клетка

Poetry

595 0 2

Не ме затваряй ти във клетка...
защото аз роден съм да летя,
пък днес не е Разпети петък...
да ми забиваш кръста на гърба.

Не слагай сол във стари рани...
понеже може още да боли,
имам вярата във теб голяма...
а в сърцето си любовните стрели.

Не ме заключвай в тъмна стая...
жестоки пътища ще ни делят,
че обичам да хвърча в безкрая...
теб винаги да срещам във денят.

И ето - давам ти безценна клетва...
в душата си съм истински добър,
не ме затваряй сам във клетка...
ти иначе обричаш ме на смърт!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Добре! Харесах и го оценявам!Поздравление!

2015-03-11T12:27:16+02:00
e4i (Елена)

"в душата си съм истински добър"

2015-03-11T12:09:20+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0