Партилан (Кирил Ценев)
70 108
15.08.2008 г., 10:00 ч.

Не ми остави нищо за тревожене 

  Поезия » Любовна
965 0 6
Прости ми, мила, ала незабравил съм
рождения ти ден, нито Очите ти,
Смехът ти и Сълзите ти - камбанен звън,
отекващи във ехото на дните ми.

Във нощите ми дните ни припомням си
и в спомените къпя се в лъчите им,
искрици от Душата ми отронват се
по вятъра студен... И Е Красиво!

Усмихвам се за кой ли път на Случая,
който ме срещна с теб и омагьоса ме,
на Теб Благодаря, за мене ручей си,
и "Огън от Любов", който дамгоса ни...

И двамата - до край да Бъдем Живи!
Напук на всички Норни и Орисници -
Обичам Те, Любов! Бъди Щастлива!!!

Пази се и не ме мисли - спокоен съм -
(не ми остави нищо за тревожене)
Раздавам се на всеки срещнат... Огън съм

за зъзнещи... За жадните - пороен дъжд
и вик за Свобода в души заробени,
и (може би) за тебе пак "достоен мъж".

От нямане на начин да те върна
във себе си най-сетне се превърнах.

Мерси!
Прости!
Бъди!
За мене Свята Си.

Простих си, че я проснах Свободата си
в краката ти. Простил съм и това, че не прие Я.

Любов!... Ти Песен недопята си,
дори и "С-Бог-Ом!" да звънти в рефрена...
 

© Кирил Ценев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??