Не минавай по мен...аз съм тъжна пътека
Не минавай по мен... Аз съм Тъжна Пътека,
дето ничии стъпки не чака,,,
И случайна сълза... Във очите на всеки,
който нито веднъж... не е плакал.
Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято,
не опазило юлското слънце...
И накуцвам към залеза - с трънче в петата...
А денят... се смалява... До зрънце!
Не разпитвай за мен! Аз съм Изгрева мокър...
На разсъмване - пия росата.
А човешките думи - порязват до кокал
на събуждането тишината.
Не пътувай към мен! Бях за някого бездна,
от която... излизане няма!
Аз съм тясна пътека, която изчезва,
ако не е Пътека за Двама.
Не посягай към мен! Аз съм билка горчива,
дето всеки не може да пие...
Беззащитно - добра... И невинно - красива...
А в листата - отрова се крие.
Не посягай! Аз мога да бъда огнище...
Но и болка! Която изгаря...
За Поета - поема... Която сам пише.
За осъден - последна цигара...
Аз съм къща, в която Небето нощува.
И в която осъмва Зората.
И пчела неуморна, която целува
ароматния сън на цветята.
Аз съм грях за монаха в пустиня беззвездна...
Аз съм... най-разноликата драма!
За глупака - енигма. За слабия - бездна!
От която... излизане няма.
Не пътувай към мен! Аз така си живея -
като всяка Висока Пътека...
И самотно сред камъните се белея...
Но - не мога да бъда за всеки!
Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека...
И в Земята дъждовно се стичам.
И съм тежка сълза. Във очите на всеки,
който никога... не е обичал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
