27.02.2007 г., 6:12

Не мога

1.2K 0 1

Не мога

    Посветено на влизането ми в ГПЗЕ

                                 

Разправяха ми как светът на човек се променял.

За мене от розово май само във светло лилаво минаваше.

Живурках в красива, щастлива розова схема –

не знаех, че гамата сиво и черно също признава.

 

И как изведнъж очилата си розови счупих!

Дори приказка нова научих – за ножа.

Моят ефектен, перфектен, сладостен свят се пропука.

Уви, не мога пак старите очила да си сложа…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...