Посветено на влизането ми в ГПЗЕ
Разправяха ми как светът на човек се променял.
За мене от розово май само във светло лилаво минаваше.
Живурках в красива, щастлива розова схема –
не знаех, че гамата сиво и черно също признава.
И как изведнъж очилата си розови счупих!
Дори приказка нова научих – за ножа.
Моят ефектен, перфектен, сладостен свят се пропука.
Уви, не мога пак старите очила да си сложа…
© Теодора Пенева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
