16.04.2008 г., 16:17 ч.

Не мога да остана 

  Поезия » Любовна
505 0 6
Напира времето... Не ми се тръгва.
А зная, че не мога да остана.
Раздялата сърцето ми изтръгва.
Разкъсвам се от болка непрестанна.

Сподавен вик... Моментът се изплъзва.
Бе кратка радост недоизживяна.
Тъжни очи, усмивката замръзва...
Защото знам - не мога да остана.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кратко и силно!Поздрав!
  • Тъжно е, щом раздялата е по-важна от любовта!
    Силен стих, Мая!
    Поздрав!
  • Колко тъжен и истински стих!!!Поздрави!!!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно си го написала!Казваш всичко събрано в малко думи!Много ми хареса!
  • изплъзнените мигове винаги
    оставят болка, тъжни очи
    и...замръзнала усмивка,
    защото са в плен на времето.
    аплодирам стиха ти Мая !
Предложения
: ??:??