Не мога да отложа сутрините,
в които не се будиш до мен.
Отказвам да отворя очите си
за новия ден - безцветен и муден.
Не мога да отложа нощите,
в които спя с нестоплено сърце,
нечула твоето "Обичам те!",
недокосната от твоите ръце.
Не мога да отложа живота си
във времето, в което те няма,
обаче знам - на мисъл разстояние си,
така си близо - болката е няма!
© Таня Момчева Всички права запазени