Не мога да плача
Не мога да плача
Не мога да плача...
А така ме боли!
Искам на някой да кажа,
но гласът ми трепти.
От болка изгарям,
а не потичат сълзи,
Сама се затварям,
но от тишината боли.
Все по-силно тя ми крещи;
"Излез и болката забрави!"
Отивам, бягам навън, сама...
Къде си? Къде си? Пак самота.
Няма те... няма те в нощта.
Ох, как ме боли,
а не мога да плача.
Искам, искам сълзи!
Да се освободя от мрака!
И като след дъжд да ме огрее светлината...
Да не плачеш, било сила,
аз слабост бих казала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велислава Адрианова Всички права запазени
